Ще ви разкажа една история, история за абсурдноста на Българксият наказателен кодекс, за интелигентоста на българския полицай и още нещо… Всичко се случи преди около 6 месеца, вечерта на 7-ми срешу 8-ми февруари 2009. Историята започва с това, как се прибрах след работа, седнах на домашния си компютър, отворих си скайп и започнах да водя разговор със стар познат. В хода на разговора решихме, че въпросната вечер ще разпуснем и ще се позабавляваме изпушвайки една цигара с марихуана /коз, ганджа, трева или както Ви е удобно да казвате/. Броени минути след като си взехме найлоновота пликче обаче, ни настигнаха 2 патрулни коли, като едната кука упорито ни махаше в движение за да спрем. Веднага разбрах какво се случва :
Бяхме натопени! Бяхме преебани от човека, който ни ПРОДАДЕ въпросното найлоново пликче!
Тъй като полицаите действаха по сигнал и бяха наистина адски бързи, нямахме време за никаква реакция за това се озовахме закопчани с белезници на задната седалка на една бяло-синя астра и откарани в РПУ гр. Стара Загора.
Часът бе около 22:00, аз седях все още закопчан с белезниците в един от коридорите на Районното управление. Някакъв дебел полицай, ми говореше врели некипели: “Кажи от кой го взе и ще се оправиш, няма да те съдим” – “Не мисля да казвам, каквото и да е без да говоря с адвокат” – отвърнах аз и добавих – “Махни ги тия белезници, закопчали сте ме все едно сте хванали Карлос Чакала, а аз не съм направил нищо” Между другото само да вметна, ако се окажете закопчан в районното, изречението “Не съм направил нищо” трябва да е ваше кредо. Белезниците така или инак, не ги свалиха, но поне си изпросих да ги прехвърлят отпред и да ги разхлабят. Успях да се измоля и да ми разрешат да пуша цигара.Някъде около 23:00 часа на 7.02.2009 най-сетне ме разпопчаха и започнаха да ми навират разни документи в лицето с изречението “Трябва да подпишеш”.
-НИЩО НЯМА ДА ПОДПИСВАМ!НЕ И ПРЕДИ ДА ГОВОРЯ С АДВОКАТ! – тази реплика определено ги подразни доста. Опитаха се по любезно да ми обяснят, че ако не си подпиша заповедта за арест, нямало да ми разрешат да се обадя по телефона.
-Спрямо Наказателния кодекс – започнах аз – от момента в който ми сложихте шибаните белезници имам право да говоря с адвокат и НИЩО НЯМА ДА ПОДПИША, преди да говоря с такъв!
След още половин час караници на тая тема взех въпросната заповед за арест и започнах да я чета, тъй като явно щяха да ми погазят правата и нямаше да ми дадат да се обадя по телефона. “Старши полицай еди кой си, на основание член един кой си, буква еди коя си, алинея еди коя си задържам лицето….” Нито познавах, нито разбирах смисъла на членовете буквите и алинеите и именно за това реших да се презастраховам – взех листа и химикала и преди да сложа подпис с огоромни букви написах: “НЕ СЪМ НАПРАВИЛ НИЩО”. Последва кратка разправия на тема какво имам право и какво нямам да пиша. Единодушно стигнахме до заключението, че имам право да пиша както намеря за добре защото..:
“НЕ ВЯРВАМ НА НИТО ЕДИН ОТ ВАС, ГОСПОДА ПОЛИЦАИ!НЯМАМ ОСНОВАНИЕТО ДА ВИ ВЯРВАМ, СЛЕД КАТО МИ СЛОЖИХТЕ БЕЛЕЗНИЦИ, КАТО НА УГЛАВЕН ПРЕСТЪПНИК, САМО ЗАЩОТО СЪМ РЕШИЛ ДА СИ РАЗПУСНА!”
Чували ли сте израза “Кон с капаци”? В днешни дни е напълно разрешено този израз да се замества от думата полицай! За всичко, което правят и всичко което казват, имат точно две оправдания от типа заучени реплики..първото е “Това е процедура” , а второто е “Това ще го установи следствието”. Апропо, в РПУ-то наистина нямате мотив да вярвате на нито един от тези гадове, за нито едно от нещата, които ви казва! В тази сграда нямате приятели! Всъщност цялата абсурдност произлиза от там, че българският закон по отношение на наркотичните вещества, не прави разлика между грам и тон, между пласьор, наркобарон и краен потребител. Според същия този закон можеш да лежиш до 15 за притежание на една цигара. Всеки по запознат с нещатата знае, че една цигара тежи средно 0.3 – 0.4 грама!!! Но нека се върнем на разказа ми..някъде около 00:00 дойдоха и то криминална полиция, за ми направят обиск.
-Имаш ли нещо непозволено ? – започна криминалния
-Да- отвърнах аз – Да говоря с непознати! Наглата му усмивка, моментално се смени с куха гримаса. Видимо се ядоса и направо пристъпи към обиска! Извади всичко от джобовете ми и започна да описва. “При обиска в лицето, в долния десен джоб на якето му бяха иззети..бла бла бла” Разбира се, и върху този документ написах “НЕ СЪМ НАПРАВИЛ НИЩО, ОПИСАНИТЕ НЕЩА ГИ НАМЕРИХ НА ПЪТЯ”, след което отново се наложи да обяснявам, как имам право да пиша каквото сметна за добре…След като цирка с обиска приключи, един “интелигентен” шапкар започна да описва личните ми вещи..особенно се затрудни на ключодържателя ми с надпис “Souvenir Mauritius”.. и след като се помъчи около 1 минута да изпише надписа, му казах:
-Англииският май не ти е силната страна а? – ефекта беше, че отново ми сложиха белезниците, но честно казано вече не ми пукаше. След това ме тикнаха в миризлива килия с размери 2х2 и точно когато реших, че трябва да издраскам името си някъде по стената, устонових, че надписа “Тук беше Киро”, фигурираше на поне 5 места.Реших, че няма смисъл да пиша какво и да е и заспах на пейката, намиращата се вътре в “луксозната” килия.
На 8.02.09 сутринта бях разпитан от дознател /Само да вметна, дознателя също не Ви е приятел, не сте длъжни да се съгласяватe с нищо казано от него и най-важното: Имате право да говорите с адвокат преди официално да дадете показания! Също така, спрямо конституцията на републиката, не сте длъжни да свидетелствате срещу себе си и можете просто да отказвате да отговаряте на въпроси с мотива: “Мисля, че това може да се използва срещу мен в съда, затова отказвам да отговоря на този въпрос”. Това право ви е дадено от конституцията и никой не може да го оспорва! Но пак се отплесваме от темата…След като доволно подразних дознателя и категорично му отказах лично той да напише показанията, а аз само да ги разпиша, ми беше връчен бял лист и химикал…:
“В събота вечерта на 7.02 с моя приятел ******, решихме да се видим, за да изпием по едно-две питиета в някое от заведенията по центъра. Бяхме се запътили към магазин “Перун” за да си купим цигари, по пътя, някой от нас, не се сещам точно кой, изрита кутия от цигари, която видимо не беше празна. Наведох се, отворих кутията и вътре видях найлоново пличке с неясно съдържание…решихме да проверим, какво точно има вътре, като за целта изсипахме, част от съдържанието му върху лист хартия /Важно е да отбележа, че в кутията ми от цигари намериха едната част, а в загънат лист хартия у моя познат, намериха другата част/ В този момент дойдоха полицаите, които действаха ужасяващо бързо, така и не успяхме да им обясним какво точно се е случило, защото те ни сметнаха за престъпници. Разбрахме какво е имало в пликчето, едва след като полицаите направиха някакъв тест и казаха, че реагира на канабис. Никога, през съзнателният си живот, не съм употребявал канабис и съм напълно запознат с вредното му въздействие върху организма. Това е Всичко, което мога да кажа по случая.”
Разбира се, всичко това е написано, след консултация с адвокат. И в интерес на истината номера мина, защото на прокуроското постановление излязло през юни месец тази година е написано: «Смятам, че в хода на следствието по един безпорен начин е доказано, че двамата свидетели не са имали за цел да придобият, разпространят или употребят СЛУЧАЙНО намерените от тях наркотични вещества. За това считам, че действията им са НЕСЪСТАВОМЕРНИ и не е налице престпъление по член 356….бла бла…Във връзка с изложените факти и доказателства ПОСТАНОВЛЯВАМ : ПРЕКРАТЯВАМ ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО НОМЕР… бла бла»
Е, в крайна сметка… Хепи енд…така или инак, за ефективна присъда при първо нарушение не може и да става дума, но условната е не по-малко гадна.
А извода какъв е?Ами извода е, че трябва да сте доста вминателни, когато правите нещо незаконно…в случай разбира се, че не можете да устоите да не го направите.. 
