——————————————-
“Когато бях дете,говорех като дете,разбирах като дете и мислех като дете!…НО когато пораснах оставих детските неща на страна”
——————————————-
Има ли разлика???Къде е тя? … в какво се изразява? … как да ги разгранича? … по какво да ги позная?
Тези въпроси ми ги “изтреля” една приятелка(съученичка) провокирана от коментара ми за група “младежи” минаващи
покрай нас, говорещи глупости и ласнещи се на своята собствена простотия. Тя просто каза “Мъже!!!” а аз я поправих … “Не! момчета!”
Съдейки по погледа й разбрах, че надали прави разлика между двете. И след канонадата от въпроси се опитах да й обясня. Да … “опитах се”
Опитах се с явното …. физическото … като тропнах с крак пред тях и 2 подскочиха, без да направят какъвто и да е коментар. Но очевидно
това не я убеди (Да бъда чстен дори и не очаквах, но опитът беше водещо перо в доказването на разликата). Опитах и с философското
“Момчетата стават мъже, когато съми се осъзнаят и започнат да си задават въпроса.” Но единственото, което срещнах бяха многото “????” в очите й.
Започнах да давам примерни сцени и реакцията на (според мен) 2 типа обсъждани типажа. Кой как би реагирал в различни сцени, разбира се наблягайки на тези, в които се сблъскват с “нежния пол”. Разбира се описвах себе си(че кой друг, все пак само аз знам къде е била границата за мен и надали има по-удачен пример). Може би трябва да се вгледаш в очите.когато мъж те обича в погледа му виждаш всичко минало, настояще и бъдещето си. Момче, когато обича, виждаш
само желанието да притежава поредната играчка. Мирогледа и желнията са различни. Хоризонта е разширен. Или не …. къде е разликата ???
