Беше страшно, беше ад! Два месеца сутрин, обед и вечер каквото и да направиш от всички посоки крещяха криза…и така всеки ден, докато не паникьосаха бабите и дядовците, стреснаха биг гъзарите по банките и те дръпнаха шалтера..Официално и ние нахлухме в кризата.
В целия този калабалък никой не успя да ми каже кога ние, аз излязохме, че пак успяхме да потънем, но и не това ще споделя сега…
Малко по-късно, но и мен не ме подмина тази криза, това световно чудо…Останах без работа по причини имащи много малко общо с цифри, резултати или криза, но и това е друга тема.
Това, което ми се случи ми отвори истината обаче…Страхотия и безработица и примрели от кеф работодатели. Всички те бизнесмени сега бяха щастливи : “криза е, хора много, пази си мястото…” Да, ама не точно!
Оказа се, а и а лично се убедих, че половината от обявите са си чиста пунта мадре /на испански 
/ и дефакто хора дори не им трябваха, но бяха се метнали на вълната на новия имидж мейкинг / т’ва е на английски/ демек – пускаш обява значи за теб криза няма…И пускаха, ама яко! Реших, че аз на пук ще им бия контра и няма да пращам на техните обяви моите си документи…Всичко до тук като в любовна сага, но се излъгах и пратих на едни – ей пишман станах!
Гледам, голяма компания, международна…може би и пратих, след това зачаках. След не повече от седмица ми се обади нежен глас да ме помоли да се включа в интервюто. Тогава не обърнах внимание на израза, но по-късно щях да разбера какво са имали предвид. Уговорихме си дата, час, а ден преди това ме уведомиха, че ще участвам в тест!!! Реших, че може би е нормално – все пак не беше ниска позиция, но притеснението ми започна да разсте правопропорционално с объркването на девойката по телефона от въпроса : А какъв е този тест?!
Явно си имах работа с поредната, или надявах се не, служителка Човешки ресурси, която не е много на ти за какво и как да подбира персонал. Другия ми любим вид преставители на тази порода са тясно специализираните в конкретно позиоционно търсене, които са толкова безпомощни когато се наложи да “ловуват” за друга длъжност…То е същото като в риболова – няма как да идеш на блесна и да хвърляш в язовир. То по-добре да ловиш на плувка с шпек салам…
На въпросния тест макар и малко затруднена девойката ни разясни, че става дума за логически цифров анализ и аналитично мислене. Звучи като диагноза с перспектива не повече от 6 месеца, но всъщност е проба можеш ли да смяташ с двуцифрени числа и да разбереш какво ти казва елементарната графика на листа.
Силно притеснен от времето – 40 въпроса за 37 мин започнах да драща, но на 38мата минута когато милото дете обяви, че от интерес е правила теста с нас и стигнала до 23 въпрос бях вече в паника. На другия ден се оказа, че имам повече верни от колкото тя прочетени въпроса…
Стигнах до заветното интервю, което е едно от смислените 7, на които съм бил последните 6-7 години. Всичко мина, благодариха ми, като преди това се смутиха от отговора ми когато попитаха : колко БИХ искал да получава?!…Вече доста години си мечтая за число по-голямо от 3500 български лева, но някак не добре приеха откровеността ми…а бяха много настоятелни да чуят!
Е, нищо не се получи, но пък само месец след това отново пуснаха обява…всъщност дадох пример само с 1 фирма. Когато поседиш 2 месеца без работа си създаваш няколко навика:
- да си направиш план как да уплътниш утрешния си ден
- да прегледаш обявите
- да преразгледаш идейте си по точка 1-ва
Та гледайки обявите рано или късно ги запомняш. Ако не си абсолютна високопланинска скарабадуга / митично бързозабравящо същество/, то няма да ти обегне от окото как всъщност все едни и същи все не могат, или по-скоро не искат да си намерят персонал.
Добре де другари, ама нали е криза? Нали бъкано било с кадърни кадри?
Няма как да стане, като с оправданието криза започнаха да се провеждат разни там извратени експерименти от типа : Кой ще ми плати та да работи при мен?!
Еми няма такъв вариант…или има? Попаднах всъщност на един такъв : с личен автомобил, 400лв след данъци, горивото за сметка на работника?!?!?!?
И както казват в един друг край на България : и те така те!
ПС Всъщност разбрахте ли какво исках да споделя?!
Мхм..”Служебен телефон” , за който ти спират от заплатата всеки месец..”Допълнителни пари” за празнците…начислени, кой знае защо, само от дясната страна на фиша ми?! “Нормална работна” среда.. това значи, че ще имаш един шеф на главата, който вечно е недоволен, независимо от резултатите…и вечно ще мрънка…”възможност за развитие” пък значи… че след известно време почват да ти дават някой мижав лев отгоре.. само и само да не напуснеш заради мизерната заплата..”Бонусна схема” от своя страна значи..”ще ти поставяме едни почти абсурдно високи цели, но за сметка на това, много ще държим да ги изпълняваш и постоянно ще ти се караме за това..”
Коментар от ekctpemuct — 07.08.2009 @ 19:01 |
Ама поясни за непросветените, че “лявата” графа е всъщност тази страна от фиша ти, в която са положителните числа – бонус, ала бала, а в дясно са само удръжки и глоби…И когато в ляво ти пишат повче пари като преведени, то логично е остатъка за получаване = ляво – дясно да падне драстично…
Коментар от Boris — 07.08.2009 @ 19:42 |
“Нормалната” работна среда се характеризира с това да идваш на работа дрогиран с коктейл от “мента, глог и валериан”, да се чудиш по цял ден, кой ли гол охлюв ще “мине да те види”, пък ако имаш късмет могат да са двама наведнъж!!! Да се чудят цял ден за какво да те накажат и да ти вземат от, така или иначе, високата заплата, и накрая да решат че си правиш далавера с колегите от съседния магазин и в следствие на това да ти вдигнат и без това непоносимо високия таргет! Е за какво говорим вече…много шефове,много нещо!!!
Коментар от Spa Capital of the Balkans — 08.08.2009 @ 11:29 |